Решение
№ 14 от 30.05.2022г. по АНД № 31/2022 г.
Съдия – докладчик : Сона
Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ч. С. П., EГН **********, с адрес: гр. П., ул. „…..” № …., против наказателно постановление № 21-0373-000318/10.01.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с който за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В депозираната жалба се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, като се излагат подробни съображения за липса на уточнение в съставения АУАН в коя хипотеза на чл. 40 от ЗАНН е съставен. Налице били непълноти и противоречия в словесното описание на нарушението в НП, съответно в АУАН, което създавало неяснота относно приетото от АНО за извършено нарушение на правилата за движение, неговите обективни признаци, начин на извършване и предмет. В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление с допълнителни твърдения, че е управлявал МПС с включени фарове на габарит и лед светлини.
Административно-наказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не се представлява.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 10.01.2022 г. Същото е връчено на жалбоподателя лично на 05.03.2022 г. Жалбата е подадена направо в РС – Чепеларе, като е изпратена по пощата на 21.03.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
От
доказателствата по делото се установи, че първоначално срещу Ч.П. е бил издаден
фиш серия Х № 0456142/18.11.2021 г. в с. Х. от полицейски инспектор при РУ
Чепеларе Г.К., с който за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП като е
управлявал МПС „…” с рег. № ….. на път II-86 – 58+
На основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до Ч.П. е изпратена покана за явяване на 07.01.2022 г. в 13:30 часа в РУ Чепеларе за съставяне на АУАН, която е връчена на лицето Ш. Р. М. на 20.12.2021 г.
На 30.12.2021
г. по искане на П., който се е явил в РУ Чепеларе, е съставен АУАН серия АД,
бл. № 002176 от полицейски инспектор при РУ Чепеларе В.Д. в присъствието на
свидетелите Г.К. и И. У. – очевидец, двамата
служители на МВР, за това, че на 18.11.2021 г. около 15:00 часа в с. Х. на път
II-86 – 58+
На 10.01.2022 г. е издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 21-0373-000318/10.01.2022 г. от
началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян, в което е посочил, че вземайки
предвид съставения АУАН против Ч. С. П. за това, че на 18.11.2021 г. в 15:00
часа, в община Ч., на път втори клас № 86 – 58+
Със своя заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С цитираната заповед полицейски инспектор VI – IV степен в териториално звено на ОДМВР е определен в т. 2.1 да съставя АУАН, а началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 3.8 от същата заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. Т. Д., на свидетеля Г. Г. К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, издал първоначално фиш срещу жалбоподателя, частично от показанията на свидетеля В. И. Д., както от фиш серия Х № 0456142/18.11.2021 г., АУАН серия АД, бл. № 002176/30.12.2021 г.; НП № 21-0373-000318/10.01.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; разпечатка от АИС АНД с данни за анулиране на фиш серия Х № 0456142/18.11.2021 г. на дата 30.12.2021 г., покана, изпратена до жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, докладна записка от 10.01.2022 г. на ПИ В.Д., заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, целите производства по АНД № 155/2021 г. на РС – Чепеларе и ЧКАНД № 14/2022 г. на Административен съд – Смолян.
Останалите писмени доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви в тяхната цялост, поради което им даде вяра.
От правна страна:
На първо място, съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да съставят АУАН, издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но цитираната разпоредба е приложима в производството пред административнонаказващия орган. С оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в нормата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в акта за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите доказателствени средства дали е извършено административното нарушение, кой е извършителят и обстоятелствата, при които е извършено /арг. от разпоредбата на чл. 13 от НПК/.
В хода на административнонаказателното производство, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на лицето, сочено като нарушител.
От наличните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че АУАН въз основа на който е издадено атакуваното НП, е съставен в присъствието на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, актът се съставя в присъствието на нарушителя. Видно от доказателствата по делото, на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административното нарушение на 30.12.2021 г., който последният е подписал на същата дата, като е вписал и своите възражения срещу акта. В акта изрично е отбелязано, че същият е съставен в присъствието на лицето Ч.П.. Пак на същата дата – 30.12.2021 г., жалбоподателят е подписал и разписка, че е получил препис от акта, както и че е запознат с правото си в 7 – дневен срок да направи допълнителни обяснения и възражения. Горното води до извода, че актът е съставен в присъствие на нарушителя, т.е. в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН на 07.01.2022 г., но същият се е явил на 30.12.2021 г. в РУ Чепеларе, на която дата по негово настояване и в негово присъствие е бил съставен АУАН серия АД, бл. № 002176/30.12.2021 г. Ето защо, съдът приема, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя. Това обстоятелство е отразено в акта, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение. Действително в акта не посочено, че същия е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, но предвид словесното ѝ описание, съдът намира, че пропускът да се посочи законовата разпоредба не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Още повече, че на П. е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, както и да направи своите възражения, което право същият безспорно е упражнил.
В АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, която задължава водачите на моторните превозни средства да се движат през деня с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени габарити.
Според описанието на нарушението в АУАН и НП жалбоподателят е управлявал МПС без да е включил къси светлини през деня. При съставянето на акта жалбоподателят е възразил, че автомобилът се е движил с включени 2 бр. светлини. В НП се сочи, че водачът не е включил задължителни светлини при движение през деня, с което е нарушил чл. 70, ал. 3 от ЗДвП – движи се с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Според легалната дефиниция в §6, т. 59 „дневни светлини“ са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.
Безспорно късите светлини не са били включени, а от показанията на свидетелите и твърденията на жалбоподателя се установява, че автомобилът не е бил фабрично оборудван с дневни светлини, а такива са били допълнително монтирани от жалбоподателя, без сертификат, който да удостовери, че могат да се ползват като дневни светлини, за да се счита за изпълнено изискването на закона.
Жалбоподателят ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, заявени за първи път в съдебно заседание, че управляваният от него автомобил се е движел и с включени габарити. Посредством разпита на доведения от него свидетел В. Д., жалбоподателят прави опит да установи различна фактическа обстановка. Последната обаче не съответства на действителната такава и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Дори да се приеме, че жалбоподателят се е движел с включените габаритни светлини, последните също не изпълняват изискванията на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Ч.П., управлявайки лек автомобил марка „……” с рег. № ……, собственост на И. Г. П. не е бил с включени къси светлини, като това е била причината контролните органи да предприемат действия по спиране на автомобила за проверка. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г.К., който пряко е възприел поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. Съдът счита също, че не съществува възможност за объркване дали габарити или дневни, или къси светлини е следвало да включи водачът.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в чл.70, ал. 3 от ЗДвП задължение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение.
Ето защо правилно при тези факти деянието е било описано и квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено следващото се наказание - глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП
При преценка на наказателното постановление и задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав намира, че не са налице условията нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По административнонаказателното производство са направени разноски за заплащане на пътни на свидетел, което е сторено от бюджета на РС - Чепеларе в общ размер на 21.00 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Чепеларе на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, предвид на това, че обжалваното НП не е отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0373-000318 от 10.01.2022 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ч. С. П., EГН **********, с адрес: гр. П., ул. „…….” № ….да заплати в полза на РС – Чепеларе сумата в размер на 21.00 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за свидетел.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.